Хранилището на Ubuntu и sources.list

Тази публикация е посветена на новите в разпространението и особено в света на GNU/Linux. Днес ще говорим за един от най-важните файлове в Linux, по-точно за файла sources.list. Името на този файл вече е доста вдъхновяващо и показателно за това какво може да бъде, малко английски, което знаем.

Работата с дистрибуция на Gnu / Linux е проста, имаме компонентите на операционната система, от една страна, а от друга имаме сигурна връзка със сървър, където операционната система е снабдена с програми, пакети и актуализации. Това качество, което много параноични относно сигурността може да изглежда като голяма дупка, е едно от най-добрите качества, които притежава и което позволява дистрибуциите да се подобряват всеки ден.

Ubuntu Той има поредица от сървъри и поредица от приложения, които ни позволяват да актуализираме и защитим нашата операционна система, както и да подобрим нашето взаимодействие и изживяване при актуализиране. Но дори и така, това, което работи най-добре или което винаги ще работи, без значение в каква версия на системата сме, е ръчното редактиране на файла sources.list.

Как да редактирам и подобря своя файл sources.list?

Редактирането на такъв файл е много просто, но в същото време е необходимо да го направите с администраторски права.

Отваряме терминала и пишем:

sudo nano /etc/apt/sources.list

Те ще ни поискат паролата и след потвърждението й ще се отвори нано екран с текста на файла. Могат да бъдат избрани и други текстови редактори, но nano е широко използван и работи директно от терминала. Възможно е да сме въвели грешно горния адрес, в който случай това, което ще се покаже, ще бъде празна страница, така че затваряме без да записваме и го пишем отново, но този път правилно.

Файлът ще изглежда по следния начин:

Първите редове, които включват думата cd-rom, са препратки към инсталационния cd, те винаги идват с думите „deb cdrom:” дори ако е инсталиран през мрежата или USB. От тук започват да се появяват различни редове, които започват с „deb http://“ или „deb-src“. Некоментираните редове са тези на активирани хранилища, в случай на основното изображение (main), софтуерът, поддържан от общността (вселена).

Редове, започващи с ## (въпреки че трябва да е достатъчен само решетка) са коментирани редове които или имат текст, който обяснява хранилището, което следва, или са хранилища, до които не искаме нашата операционна система да има достъп. Във всеки случай, когато системата види тези символи в началото на реда, тя разбира, че това, което следва, не е необходимо и преминава към следващия ред, който не започва с този знак.

Има моменти, когато хранилището е временно повредено или не искаме да бъде инсталирана версията на програма от това хранилище, тогава най-добрият вариант е да поставите този знак в началото на реда на хранилището и ще спрем да имаме проблеми. Внимавайте, ако коментирате хранилище, т.е. поставете # в началото на адреса на сървъра, трябва да коментирате и адреса на източниците, в противен случай ще се появи грешка.

И как да добавя хранилище, което ми е казал приятел?

Е, за да добавим хранилище, трябва просто да отидем в края на документа и да поставим адреса на хранилището и адреса на източниците, т.е. deb и deb-src

И откъде да разбера, че е валидно хранилище?

Всички валидни адреси на хранилището имат този формат:

deb http://сървър_адрес/име_на_папка име_на_версия (основен или вселена или мултивселена или основен ограничен и т.н.)

Тази последна част на реда показва секциите на хранилището: основен е основно, докато основно ограничено показва раздела с ограничен софтуер.

Единствената предпазна мярка, която трябва да се вземе в този файл като цяло, е, че е необходимо да се опитате да поставите хранилища на същата версия, тоест на прилагателното на животното, което е талисман на нашата текуща версия на Ubuntu. В противен случай рискуваме при актуализиране системата ни да смеси пакети и версии и да полудее, достигайки състоянието на "счупено разпределение”, което е, когато системата за използване на хранилища не работи правилно.

След като хранилищата са настроени по наш вкус, просто трябва да запазим, затворим, отидем на конзолата и напишем:

sudo apt update && sudo apt upgrade

И така ще започне актуализирането на списъка с разпознати от операционната система пакети.

Ако сте прочели целия урок, ще видите, че е прост, поне опитайте да видите файла. Заслужава си. Поздравления.

Повече информация - Как да добавяте PPA хранилища към Debian и дистрибуции, базирани на него,